Нещо повече
17.02.2008
Неделя, 10 - 17 февруари 2008
сп. Тема
Антон СТАНКОВ
Напоследък сме свидетели как думите могат да заменят реалността и да превърнат във факт нещо, което никога не се е случвало Защо връщането на царските имоти се оказа най-дълго дискутираният политически въпрос? И защо реституцията на собствеността на един български гражданин е предмет на постоянни политически спекулации?
Въпросите изглеждат риторични въпреки обявения наскоро край на прокурорската проверка, която трябваше да отговори дали има извършени престъпления от длъжностни лица при връщането на имотите на Симеон Сакскобургготски. Категоричният отрицателен резултат от тази проверка, или казано на ясен български език - няма извършени престъпления от лицата, осъществили процедурите по връщане, бе мигом забравен и подменен. Вместо това в емблема на проверката се превърна все още спорната теза, че царят е получил „нещо в повече". За да бъде доказана подобна теза, не са достатъчни твърдения, било то и прокурорски, а съдебен процес. Не е достатъчна и изразената от бившия премиер позиция, че ще се съобрази с решенията на компетентните органи. Моментално бе забравено, че връщането на имотите на царя се е случило през 2000 г., когато
Симеон Сакскобургготски все още беше „човекът от Мадрид" и не разполагаше с никаква политическа или административна власт. Да не говорим, че тогавашното правителство не можеше да бъде заподозряно в тайни симпатии към царя. Дори напротив. Точно за това и дребната „грешка", допускана от коментаторите по този случай, говори за една добре премерена манипулация, за подмяна на факти и на ценности. Имам предвид разликата в смисъла на думите „наддал" и „надвзел". Особено когато всичко това е придружено с „може би". Както се досещате, разликата между „може би" в правото и в политиката е огромна. В политиката „може би" е равно на „Ходи да обясняваш, че нямаш сестра!"...  повече...
|
|
До 2020 г. трябва да се санират 105 000 жилища
5 февруари 2008 г. в. 24 часа, Яни Янев, зам.-председател на ПГ на НДСВ В София, Варна, Пловдив и Бургас панелките имат по-кратък живот
Поводът да говорим за състоянието на жилищния фонд у нас бе публичният дебат по внесения от Министерския съвет законопроект за етажната собственост.
Мотивите за този законопроект в голяма степен бяха свързани с обстоятелството, че напредването на възрастта на основния жилищен фонд е съчетано с трудностите за неговото управление и възможностите за провеждане на мерките за саниране и прилагане на изискванията за енергийна ефективност. В момента няма механизъм, по който етажните собственици да бъдат принудени да предприемат такива мерки.
И тук не става въпрос за принуждение, а за обективни факти. По стечение на обстоятелствата и като адвокат в годините ми се наложи да се занимавам с този проблем. Още през 1994 г. във Варна имаше идея да се започне саниране на жилища, от френско-български екип беше изготвен проект за кв. Аспарухово. За съжаление той не се реализира. А това щеше да бъде огромно преимущество за нашия град. Панелните блокове в целия соцлагер са голяма част от жилищата. Остаряването им е проблем пред всички страни в ЕС и особено пред новите членки, където това бе масова практика. Тогава във Варна едно показа, че лошата околна среда, замърсяването, действието на аерозолите водят до корозиране на елементите, с които се сглобяват панелите. Това намалява с 1/3 срока им на годност. Това налагаше да се мисли за поетапни действия и в национален мащаб да се създаде програма за саниране на тези блокове, така че след 15 г. страната да не се окаже пред жилищна криза.
Единият от подходите за решаване на този проблем аз виждам в разработването на новия Закон за етажната собственост. Една от идеите, заложени в него, е етажните собственици да се обособят като юридически лица. Това ще им позволи да кандидатстват с проекти по оперативните програми на европейските структурни фондове, за да получат средства за саниране на жилищата, а също и да получат помощ от Фонда за енергийна ефективност. Индивидуалното физическо лице, отделното семейство няма как да бъде включено в този процес, а създаването на юридическо лице в един вход най-малкото създава възможност за получаване на тези средства. Юридическото лице – това НПО, както е заложено в закона, а не стопански субект, няма да се разпорежда със собствеността върху жилищата, но ще взема решения за управление на етажната собственост. Така ще се избегне сегашната ситуация, когато решенията се вземат от общо събрание на собствениците и несъгласието на един блокира всички следващи действия.
Разработването на този проект е част от Националната жилищна стратегия през 2004 г. от предходното правителство, и разработената на базата на тази стратегия Национална програма за обновяване на жилищните сгради. В 4-те големи града – София, Варна, Пловдив и Бургас, са 50% от панелния жилищен фонд, което включва над 350 хил. жилища. Според националната програма нужда от саниране и прилагане на мерки за енергийна ефективност в близките 10-15 г. имат 105 хил. жилища. Акцентираме върху тези големи градове, защото там средата и наличието на аерозоли, които ерозират свръзките, са в пъти по-активни, отколкото в малките селища.
Заради неприкосновеността на частната собственост държавата не може да се намеси пряко в този процес, но тя ще създаде институционална и нормативна рамка за решаване на проблемите. Винаги в един блок ще има хора с по-големи и с по-малки финансови възможности. Затова държавата ще създаде механизми, за да бъдат подкрепени социално слабите в реализирането на тези идеи, необходими за всички в един блок , в един град, в една държава, в Европа, в света. Защото мерките за енергийна ефективност във всяка сграда имат своя ефект срещу общата заплаха от глобалното затопляне.
|
